Бедните пенсионери намаляват
Доходите и разноските на семействата, които значително се върнаха към предкризисната си конструкция. Влиянието на рецесията върху бедността и неравенството обаче наподобява ще се усеща по-дълго, в случай че съдим по новопубликуваните данни от последното издание на статистиката на приходите и изискванията на живот (EU-SILC), се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система.
„ Линията на беднотия се движи нагоре с темпа, който се наблюдаваше в годините до 2019 г. – към 50 лв. на година, като цената ѝ за 2021 година доближава малко над 504 лв.. Тази динамичност е резултат от няколко фактора – от една страна продължаващия растеж на заплатите на работещите, само че и забележителното нарастване на пенсиите и помощите в опит за компенсиране на отрицателните последствия от рецесията. Своето въздействие има темпът на инфлация, който стартира да се форсира от средата на 2021 година “, написа в разбора.
Според икономистите, макар огромното повишение на линията на беднотия, делът на популацията което остава под нея понижава, като доближава 22,1% за 2021 година – доста покрай най-ниската стойност от 22% през 2018 година Това удостоверява извода, че рецесията не е довела (поне усреднено) до стесняване на приходите, а таман противоположното.
Ръст има обаче в каузи на бедните преди пенсии и обществени прехвърляния, който доближава 44,3% - покачване с съвсем 3 проценти пункта в границите на една година. Това от своя страна значи, че неспособността на обществената система да поправя неравенствата и да се брои с бедността не просто не се усъвършенства, само че даже се утежнява. Предложеният за разискване от МТСП план за изменение на закона за обществено подкрепяне, както към този момент писахме е стъпка, ориентирана точно към този проблем, само че количествените параметри остава да се вземат решение с идни промени в правилника, а те към момента не са обществени, показват от ИПИ.
Колко пари са нужни за естествен живот у нас
Отчита се леко стесняване в общите знаци за неравноправие, като коефициентът на Джини спада с 0,3 пр.п. до 39,7, а S80/S20 показателят понижава с 0,6 пункта до 7,4. Това отразява най-много повишаването на приходите на семействата в долния завършек на доходната конструкция, и изключително растежа на минималната пенсия.
На същия извод навежда смяната в каузи на бедните съгласно икономическата интензивност – до момента в който при пенсионерите има спад с 3 пр.п., при работещите има растеж от 0,4. С други думи, покачването на линията на беднотия се отразява по-сериозно на заетите, в сравнение с останалите обществени групи, вследствие на неравномерния растеж на заплатите в другите райони и браншове, се показва в разбора. Според него, все пак интензивността на пазара на труда остава най-ефективната мярка против бедността, като бедните измежду работещите са 5 пъти по-малко от тези измежду безработните и над 3 пъти по-малко от измежду пенсионерите.
istock
Образованието също остава основен фактор за риска от беднотия, като делът на бедните с висше обучение е доста невисок – 3,6%, със приблизително – 9%, само че за тези с начално и без обучение той надвишава половината от групата – цели 61%. Големи са и разликите на етнически симптом, като бедните измежду българите са 17%, а измежду ромите – 59%.
В районен аспект, ножицата сред областите се разтваря, като регионалната линия на беднотия в София доближава 733 лв., тази във Видин – 343 лв., или разликата сред първата и последната област е над двойна.
Погледнато общо, данните от EU-SILC за 2021 година наподобяват най-много като „ още от същото “ – леки разбърквания има в пропорциите и разликите сред другите обществени групи, само че огромните неравенства остават. Няма и причина да чакаме друго – главната смяна в обществените политики през годината беше в пенсиите, и нейното въздействие е очевидно в относителното възстановяване на мястото на пенсионерите в доходната конструкция и намаляването на каузи на бедните измежду тях. Останалите фактори са свързани най-много с остатъчните резултати от рецесията през 2020 година, която в случай че оставим настрани краткотрайния пик на безработицата и оттова - спада на приходите от трудова претовареност, поначало имаше лимитирано влияние върху домакинските бюджети.
Настоящата година обаче дава обещание повече промени – от една страна в резултат на надпреварата сред растежа на приходите и все по-високата инфлация, от друга – поради поръчките на ръководещите за по-обхватна промяна в обществените политики. Особено забавна от тази позиция е смяната в обезпечения най-малък приход и обвързването му с динамичността на линията на беднотия, което дава обещание да насочи повече средства към най-бедните обществени групи в страната.
istock
Въпреки това, на този стадий не сме видели промени, които дават обещание да адресират потребността от сложна промяна на обществената сфера, ориентирана към стесняване на неравенствата и възстановяване на достъпа до пазара на труда на най-уязвимите групи, при които се разпознават и най-дълбоката беднотия и материални ограничения. Докато такава няма, няма и причина да чакаме доста разбъркване в данните за бедността и неравенството, заключват икономистите.
„ Линията на беднотия се движи нагоре с темпа, който се наблюдаваше в годините до 2019 г. – към 50 лв. на година, като цената ѝ за 2021 година доближава малко над 504 лв.. Тази динамичност е резултат от няколко фактора – от една страна продължаващия растеж на заплатите на работещите, само че и забележителното нарастване на пенсиите и помощите в опит за компенсиране на отрицателните последствия от рецесията. Своето въздействие има темпът на инфлация, който стартира да се форсира от средата на 2021 година “, написа в разбора.
Според икономистите, макар огромното повишение на линията на беднотия, делът на популацията което остава под нея понижава, като доближава 22,1% за 2021 година – доста покрай най-ниската стойност от 22% през 2018 година Това удостоверява извода, че рецесията не е довела (поне усреднено) до стесняване на приходите, а таман противоположното.
Ръст има обаче в каузи на бедните преди пенсии и обществени прехвърляния, който доближава 44,3% - покачване с съвсем 3 проценти пункта в границите на една година. Това от своя страна значи, че неспособността на обществената система да поправя неравенствата и да се брои с бедността не просто не се усъвършенства, само че даже се утежнява. Предложеният за разискване от МТСП план за изменение на закона за обществено подкрепяне, както към този момент писахме е стъпка, ориентирана точно към този проблем, само че количествените параметри остава да се вземат решение с идни промени в правилника, а те към момента не са обществени, показват от ИПИ.
Колко пари са нужни за естествен живот у нас
Отчита се леко стесняване в общите знаци за неравноправие, като коефициентът на Джини спада с 0,3 пр.п. до 39,7, а S80/S20 показателят понижава с 0,6 пункта до 7,4. Това отразява най-много повишаването на приходите на семействата в долния завършек на доходната конструкция, и изключително растежа на минималната пенсия.
На същия извод навежда смяната в каузи на бедните съгласно икономическата интензивност – до момента в който при пенсионерите има спад с 3 пр.п., при работещите има растеж от 0,4. С други думи, покачването на линията на беднотия се отразява по-сериозно на заетите, в сравнение с останалите обществени групи, вследствие на неравномерния растеж на заплатите в другите райони и браншове, се показва в разбора. Според него, все пак интензивността на пазара на труда остава най-ефективната мярка против бедността, като бедните измежду работещите са 5 пъти по-малко от тези измежду безработните и над 3 пъти по-малко от измежду пенсионерите.
istock Образованието също остава основен фактор за риска от беднотия, като делът на бедните с висше обучение е доста невисок – 3,6%, със приблизително – 9%, само че за тези с начално и без обучение той надвишава половината от групата – цели 61%. Големи са и разликите на етнически симптом, като бедните измежду българите са 17%, а измежду ромите – 59%.
В районен аспект, ножицата сред областите се разтваря, като регионалната линия на беднотия в София доближава 733 лв., тази във Видин – 343 лв., или разликата сред първата и последната област е над двойна.
Погледнато общо, данните от EU-SILC за 2021 година наподобяват най-много като „ още от същото “ – леки разбърквания има в пропорциите и разликите сред другите обществени групи, само че огромните неравенства остават. Няма и причина да чакаме друго – главната смяна в обществените политики през годината беше в пенсиите, и нейното въздействие е очевидно в относителното възстановяване на мястото на пенсионерите в доходната конструкция и намаляването на каузи на бедните измежду тях. Останалите фактори са свързани най-много с остатъчните резултати от рецесията през 2020 година, която в случай че оставим настрани краткотрайния пик на безработицата и оттова - спада на приходите от трудова претовареност, поначало имаше лимитирано влияние върху домакинските бюджети.
Настоящата година обаче дава обещание повече промени – от една страна в резултат на надпреварата сред растежа на приходите и все по-високата инфлация, от друга – поради поръчките на ръководещите за по-обхватна промяна в обществените политики. Особено забавна от тази позиция е смяната в обезпечения най-малък приход и обвързването му с динамичността на линията на беднотия, което дава обещание да насочи повече средства към най-бедните обществени групи в страната.
istock Въпреки това, на този стадий не сме видели промени, които дават обещание да адресират потребността от сложна промяна на обществената сфера, ориентирана към стесняване на неравенствата и възстановяване на достъпа до пазара на труда на най-уязвимите групи, при които се разпознават и най-дълбоката беднотия и материални ограничения. Докато такава няма, няма и причина да чакаме доста разбъркване в данните за бедността и неравенството, заключват икономистите.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ